|
Проект "СОУ Нешо Бончев - 170 години светско училище в Панагюрище" МОН НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА "УЧИЛИЩЕТО – ТЕРИТОРИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ" Модул "Ритуализация на училищния живот" ЕКИП НА ПРОЕКТА:
-координатор: Георги Георгиев -организатор: Милка Пискова -счетоводител: Юлия Николова В СОУ "Нешо Бончев" съществува дългогодишна традиция за отбелязване на патронния празник с богата и наситена с многообразие програма, завършваща с театрална постановка. През 2009 година се навършват 170 години от рождението на патрона на нашето училище Нешо Бончев и 170 години светско училище в Панагюрище. Тази кръгла годишнина налага организирането на дейности, които да представят на местната общественост традициите и съвременния облик на най–старото училище в района, оставило дълбоки дири в образователното дело в Панагюрска община. Историята на училището от неговото създаване до днешни дни ще бъде събрана и издадена в книга, която ще бъде презентирана по време на честванията. Предвидените в проекта дейности, свързани с юбилея на училището, ще завършат с театралната постановка "РАЗБОЙНИЦИ" от Шилер, преведена за първи път от Нешо Бончев. Така ще се даде възможност за изява на творческите способности и дарования на учениците от СОУ "Нешо Бончев" и ще се стимулират техните естетически възприятия.
Заложените в настоящото проектно предложение дейности осмислят необходимостта от изграждане и поддържане на училищните традиции и необходимостта от създаване на система за ритуализация на училищния живот. Чрез реализирането на дейностите ще постигнем осъзнаване от учениците, че училището е не само държавен образователен център, а човешка общност със специфичен живот и традиции; създаване на дух на партньорство между учители, ученици, родители; осмисляне на свободното време на младите хора и ангажирането им в извънкласни и извънучилищни дейности.
170 години 1839 година определено е ключова за бъдещото интелектуално развитие на град Панагюрище, защото през нея са се случили две изключително важни събития: рождението на Нешо Бончев и създаването на светското училище. На 14 януари гражданите на средногорския град, моите съграждани, отбелязаха сто и седемдесетата годишнина на тези два значими момента от нашата история.
Господин Георги Гергинеков, кмет на община Панагюрище, откри в градския парк паметник на Нешо Бончев. Неговата реч, разказваща накратко живота и делото на бележития панагюрец, върна събралите се граждани, ученици и учители от едноименната гимназия към времето, през което той е създавал историята. Съвсем подходящо е мястото, на което е разположен новият мономент – в близост до този на друг известен панагюрски деец – Марин Дринов. Двамата често са наричали себе си "една душа в две тела", тъй като са били абсолютни съмишленици по всички житейски въпроси. Химнът на СОУ „Нешо Бончев”, изпълнен от ученици беше идеалният завършек на откриването на новия паметник.
"Ако някой странник достигне връх Братия и погледне южните склонове на Същинска Средна гора, ще забележи, че те са нарязани от притоците на реките Луда Яна и Тополница. Тук сред живописната котловина е разположен град Панагюрище. В централната му част двете реки Луда Яна и Марешка създават малък полуостров, който потъва в зеленина. Върху него се намира жълтата триетажна сграда на СОУ "Нешо Бончев", която прилича на кораб.
Всяка година на 15 септември на жълтия кораб се качват ученици, които отплуват по реката на знанието."
Веднага след церемонията в градския парк в Театър дом – паметник се състоя представянето на книгата на Георги Писков, чието начало си позволих да цитирам. Тя е посветена на 170 годишнината на светското училище в нашия град и проследява историята му от "Св. Троица" до "Нешо Бончев". Книгата се издава по проект "СОУ "Нешо Бончев" – 170 години светско училище в Панагюрище", Национална програма "Училището – територия на учениците" за 2008г., модул "Ритуализация на училищния живот", към МОН. Творбата беше представена както от автора, така и от д-р Атанас Шопов, който представи книгата през призмата на своето собствено виждане. Интересна част от речта на Писков беше сравнението на училището с градина, която се нуждае от плодородна земя, много грижи, любов и премахване на плевелите. Всеки от нас накрая на своето обучение си тръгва с различен плод. "Някои избират ябълка, други смокиня, а трети – грозде", каза още авторът. Сравнението е меко казано подходящо и по един красив художествен начин представя училището, грижите от които се нуждае и специфичната област на познанието, която избираме в края на 12 клас. Той също изказа своята надежда, че паметниците в Панагюрище, в това число и новооткритият, ще бъдат обсипвани със свежи цветя, а няма да бъдат обект на вандалщина. Книгата е пример за изкусна кръгова композиция и завършва по следния начин:
"Ако някой странник след години се изкачи на връх Братия и срещне оптимизма, той ще научи от него, че винаги трябва да се надява на добър изход за всяко нещо и да вярва във вечния прогрес. Убеждението, че този свят е най-добрият от всички възможни, не трябва да напуска нашето съзнание, А историкът? Той, както казва Хайнрих Шлиман, трябва да умее да изсмуче мед, дори и от отровно цвете!"
Емблемата на СОУ "Нешо Бончев" представлява елипса със синьо кълбо (Земята и нейната орбита), а вътре е слънцето, чиито лъчи образуват четири прозореца – образите на светското училище в Панагюрище през годините. В центъра е книгата като символ на науката, а науката е самото слънце. Това е емблемата на моето училище. Нашето мото гласи: "Светът обича успелите". Нека накараме светът да ни обича! Велина Барова
|