СТАРОСТ

Седи той във градината, вече ненужен

за тежките борби на този свят.

Над него пада здрач. И вятър южен

със младите листа му вее хлад.

Оглеждат се като във огледало

във него чувства, форми, цветове.

И детството, и младостта, и възрастта му зряла

са живи в умореното сърце.

Сега във него с нов копнеж намира

той нежност и наслада, и мечтти.

Във себе си се вслушва и разбира

следите, издълбани отпреди.

Звучи в нощта момински смях нестроен

и детски плач, и разговор висок.

А той седи на пейката спокоен,

замислен и прекрасен като бог.

ПРИКАЗКА

Една безкрайна приказка

разказва слънцето, събудено

за пролет, за цветя и за усмивки,

за бели полудели пеперуди.

Какъв възторг е завъртял главите ни?

Каква безумна разост ще ни грабне?

Ний слушаме и никого не питаме,

и чакаме, разтворени и жадни.

О, луд възторг, изпитан в сладки тръпки,

просмукан от кръвта и от сърцето,

ти никога не ще лежиш отъпкан,

ти винаги ще бъдеш чист и светъл!

Уви! Това е само бяла приказка,

която слънцето разказва нежно...

И пролетта ни, без любими близки,

е пуста като зима белоснежна.

ПРОЛЕТНА НОЩ

Кой чука неспокойно по стъклата?

Навън дими и диша влажен мрак.

И облаци разкъсани се мятат

по мътния небесен похлупак.

Ослушвам се: в деретата надоле

потоците размътени шумят.

О, туй е дълго чаканата пролет

със буйната и накипяла гръд.

Аз скачам и разбивам с гръм стъклата.

Навън е кален и пиян разкош.

Във стаята нахлува топъл вятър

и пламналата разпиляна нощ.

Аз се задъхвам в чарната й грива,

прегръщам мекия й, топъл мрак

и като младо вино ме опива

разгърдения долетял южняк.

В недрата на земята лава дреме.

Един могъщ инстинкт сега зове.

И всичко се върти в любовен шемет

без граници, без ум, без брегове.

О, тази нощ! О, тази страст безумна,

преляла от природата във мен!

Аз знам, че утре радостно ще лумне

един зелен и цъфнал слънчев ден.

ХОРА I

Кога успяха с тези здания

небето чак да прободат

и над шосетата асфалтени

със самолети да летят?

Кога успяха във канали

да впрегнат морските води

и в разни каси и бакалнички

да трупат стоки и пари?

То няма време да попиташ

сърцето си защо боли,

да се наслушаш до насита

дъждът как тягостно вали.

То няма време в огледалото

да видиш, че си станал мъж,

и дръзновен, на всички гами

да се изсмееш по веднъж.

Ах, всичко с нужда изградено е!

Със робски труд, с тъга, с лъжи.

Не върху пух в апартаментите -

върху сълзи и кръв лежим.

А нека изградим и хората

и смело да ги изградим:

със мисли като тез шосета,

и с чувства като тез води.

СВЯТ

Не ни са нужни много светове -

един свят ни е нужен.

Наш свят - с благоуханни цветове,

спокоен и задружен.

Едни и същи хора и едни

приятели, простори, песни, книги -

очи, огреяни от светлини,

и бръчки майчини, и детски мигли.

Така в труда, в борбата и мечтите

и в своя порив млад

ний жадно и докрай ще се наситим

на този чуден свят.

И слънцето на залез ще огрее

класилите жита

и ние неусетно ще се слеем

с цветята и пръстта.

ЗАЛЕЗ

...Аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...

Д. Д е б е л я н о в

И мойто слънце своя път измина -

в борба и във копнеж то изгоря.

И аз разбрах, че моята родина

е цялата земя.

Където и да бъда аз заровен -

на остров Капри или във Сибир -

навсякъде очаква ме отмора,

спокойствие и мир.

Към недостигнатите хоризонти

ще бъде моя поглед устремен.

Там някой с тиха нежност ще отрони

една сълза за мен.

ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ

Истинския живот никога не намира

точно отражение в историята.

Ние не можем да познаем

истинския живот.

Това проличава при стихийни бедствия,

при войни, революции,

бомбардировки

и наводнения.

Никой досега не е казал истината за тях.

И не смее да я каже, защото се страхува от нея.

Човешкото съзнание не отразява истината,

а само своите желания.

А истината е проста.

Разбират я водата,

скалите, пясъка,

ветровете

и звездите.

ЧИСТОТА

На Петър Алипиев

Когато се омърсиш от нещо,

трудно е да се изчистиш.

И понеже си човек,

цялата вселена се измърсява.

Нито сапун за пране,

нито тоалетен сапун,

нито одеколон

могат да ти помогнат.

Никога няма да се изчистиш.

Мръсотията ще влезе в кръвта ти,

в съзнанието ти,

в мислите ти

и там винаги ще те дебне като хиена.

Затова сутрин се измий със слънцето,

облечи чиста риза

и иди на работа.

Има прости и чисти неща:

труд,

хляб

сън,

обич.

Другарувай с тях.

И дори цялото човечество да е измърсено,

ветровете ще те приемат

в чистите си прегръдки.

САМОТА

Да си самотен в този град,

където всичко е нетрайно,

където хората дружат

без искреност, без скръб, без тайна,

където сградите стоят

и в тъмнината бдят и слушат -

това е най-страхотният,

необясним, убийствен ужас.

Трамваите по мен реват,

от релсите излизат, гонят.

На всеки светъл кръстопът

блести зелената им броня.

Автомобилите в нощта

летят, фучат, хипнотизират.

И на широкия площад

локалите са алчно зинали.

Какво изгубих на света?

Приятели? Другар? Любима?

О, истинската самота

понявга е необяснима!

Дано не дойде този ден,

когато сам не ще изтрая

и ще се спъна изтощен

пред колелата на трамвая.